| Stanislav_Georgiev |
Разболе се мамо, моjто п'рво либе,
па си поjдох мамо, либе да си видя.
И му рекох мамо, на п'рво ми либе.
Да си оjда мамо, горе на Балкана,
китки да му бера- билки лековити.
Па си поjдох мамо, по малка пътечка
и си стигнах мале горе на Балкана.
На Балкан си видох мале, моя мила сестра,
ръцете и мамо с в'жета в'жени.
У ръце и мамо маленко и момче.
Нозе са и мале със синджир вързани!
Синджир води мамо,турчин еничерин,
и я бие мамо моjта мила сестра.
Моя мила сестра и нейно мило чедо.
Па си рекох мале турчин да го питам.
Турчин да го питам що ми сестра бие?
Що ми сестра бие и маленка и рожба.
Он ми рече мамо оти е б'лгарка.
А дете и мамо гяурско е момче.
Па му рекох мале турчин да ги пущи.
Да ги пущи дваjца! Мене да ме земе.
Мене да ме вземе оти съм убава-
Ц'рни ми са очи кат ц'рни ц'рници.
Лице ми е мамо, бело и червено.
Снага ми е мамо тенка кат топола.
Па ги пущи мамо и сестра и дете.
И сестра и дете и мене ме пущи.
Па си идем мале прошка да ти искам.
Прошка да ти искам вяра да си меним.
Прошка да ти искам, сбогом да си земем.
Да му кажеш мале на сестрино дете.
Га юначе стане турци да ги бие.
Да му кажеш мале и на първо либе.
Га ц'рница гледа поглед да ми среща.
Га топола ск'рши снага да ми кърши.
Га ми лице спомни с добро да ме помни.
It's my favorite song. |