Genocidot nad makedonskite Bugari 1944-1991 |
||||
| presian | ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВМРО ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ Репресиите и убийствата, безпрецедентното преследване на всичко българско предизвикват остра реакция сред населението във Вардарска Македония. Появява се организирана съпротива срещу новите власти. Сред няколкото тайни организации, които възникват след декември 1944 г. за борба срещу новата сърбокомунистическа окупация в защита на българщината и за независима Македония, основна, най-голяма, най-влиятелна, действаща в цяла Вардарска Македония, е ВМРО. Тя е възстановена през 1945 г. и продължава борбата за осъществяване на своите идеи. През октомври 1945 г., по инициатива на д-р Васил Иванов от Струмица, д-р Коста Тренчев от Царево село и д-р Коста Терзиев от Кукуш, след доста предварителна работа, в Скопие се провежда тайна среща на повече от 30 души видни българи от цяла Вардарска Македония. Те обсъждат положението, в което се намира българското население, поставено извън законите от новите комунистически власти на Югославия. След като констатират, че народът в Македония е излъган от ЮКП и отново е попаднал под великосръбско робство, участниците в разискванията решават да обявят тази среща за Девети възстановителен конгрес, с който се слага начало на новата борба на ВМРО. Приет е временен устав на организацията, изработен от д-р В. Иванов. Съобразно новите условия, основните положения в него са: 1. ВМРО счита връщането на Вардарска Македония в Югославия за незаконно, тьй като е извършено насилствено и с измама, без демократично допитване до народа. 2. ВМРО ще се бори за официално признаване на българската народност и откриване отново на българските училища и черкви, закрити или забранени безпричинно по нареждане от Белград в края на 1944 г. 3. ВМРО ще се бори с всички възможни средства, главно легални, Вардарска Македония, както е предвидено в специален параграф на Конституцията на СФРЮ, да излезе по законен път от Югославия, съобразно нейните национални и културни интереси, различаващи се от тези на другите републики във федерацията. 4. ВМРО ще настоява пред правителствата на великите сили да подкрепят нейните искания за справедливо разрешаване на македонския въпрос на Парижката мирна конференция, като бъде създадена „Свободна и кезависима Македония" под покровителството на великите сили или на ООН. 5. Членове на ВМРО могат да бъдат всички честни македонски патриоти, независимо от техните политически убеждения, които и в миналото, и сега са се борели и се борят срещу сръбското робство за свободна Македония. Според този временен устав Вардарска Македония условно се разделя на три организационни области: Битолска, Скопска и Щипска. Избрано е и централно ръководство на ВМРО за Вардарска Македония, състоящо се от 13 души. Освен тримата доктори в централното ръководство влизат още: Методи Попов от с. Будинарци, Благой Гащеев от с. Владимирово, Никола Иванов от с. Русиново, Георги Гоцев от с. Панчарево, Кирил Сивески от с. Робово - всички от Щипска организационна област; Асен Темов от Щип, Тома Давков от с. Горни Балван, Щипско, Димитьр Пеев и Борис Чаракчиев от Радовиш и Милан Трайков от Скопие. На всички участници във възстановителния конгрес е раздадено окръжно М1 на ВМРО, в което се съдържат посочените идеи и цели, за които организацията ще се бори. На тези, които го притежават, се вменява в дълг да започнат незабавно да изграждат тайна организационна мрежа на ВМРО в своите райони. Препоръчва се да се създават тройки по селата и петорки в градовете, независими една от друга, които чрез околийските, окръжните и областните ръководства ще се свързват с Централния комитет на ВМРО. Уставът и целите на новата борба, както и организационното устройство по идея, замисъл и изпълнение са заимствани от дотогавашните документи на ВМРО и ММТРО, съобразени с новите условия във Вардарска Македония. Още повече, че д-р В. Иванов и д-р К. Тренчев като активни членове на Македонския студентски съюз (МСС) във Виена, Лайпциг и Париж между двете световни войни много добре познават тези документи и целите, за които се бори ВМРО. Организацията бързо намира свои привърженици и до юни-юли 1946 г., когато стават първите разкрития, тя наброява над 10 хиляди организирани членове. От края на 1945 и през 1946 г. дейци на ВМРО активно разпространяват сред населението машинописни материали и позиви, разобличаващи престьпленията на великосръбските комунисти над българите в Македония. Изложение-меморандум, написано от ръководителите на ВМРО, през април и май 1946 г. е изпратено до правителствата на великите сили. В него подробно се описва историята на македонския въпрос от неговото възникване след 1878 г., борбите и жертвите, които българите в Македония са дали за своето освобождение от турско, а след това и от срьбско и гръцко робство. Особено внимание се обръща на погромите, убийствата и терора, вършени от новите великосръбски власти след тяхното връщане в Македония през ноември 1944 г. Ето защо от името на населението на Вардарска Македония в меморандума се. иска правителствата на великите сили и посланиците на Парижката мирна конференция да се застъпят за правото на самоопределение на населението в Македония под международен контрол, за да се установи, че то никога не е имало и няма нищо общо в историческо, национално и политическо отношение нито с кралска, нито с Титова Югославия. То се бори за „свободна и независима Македония". Този меморандум, подписан от 7 души от ръководството на ВМРО - д-р Васил Иванов, д-р Коста Терзиев, д-р Коста Тренчев, Димитьр Пеев, Георги Гоцев, Кирил Сивески и свещеник Никола Попов, по няколко пътища е изпратен до представителите на великите сили в Париж. Чрез своя брат и Пандо Иванов, министър по това време, д-р В. Иванов изпраща меморандума и на самия министърпредседател на тогавашна Вардарска Македония Методи Андонов-Ченто. Той го прочита и не само не възразява срещу казаното в него, но заявява, че изнесеното в меморандума е напълно достоверно и че тези ужасяващи неща, които вършат Л. Кулишевски, Св. Вукманович-Темпо и Ал. Ранкович против волята на правителството в Македония, трябва да станат достояние на цялото световно обществено мнение. С появата на меморандума в европейските столици обаче настъпва и провал във ВМРО. Предателството, според записките на д-р В. Иванов, дошло отвън. След предаването на меморандума на югославската делегация в Париж лицата, които са го подписали, стават обект на наблюдение. Постепенно властите разкриват ръководните хора и основните центрове, в които действа организационната мрежа на ВМРО. В началото на май 1946 г. министьр-председателят Методи Андонов-Ченто разбира, че дейността на ВМРО е разкрита и предупреждава нейните ръководители да унищожат всичко, което може да ги компрометира при арестуването им. Той ги съветва да се бранят като легална и толерантна опозиция, която защитава своите национални идеи и политически виждания с мирни средства. Нещата се развиват бързо и през май и юни 1946 г. властите арестуват над 3000 членове на ВМРО в цяла Вардарска Македония, начело с нейното ръковрдство. Министьр-председателят веднага изпраща Павел Шатев в София да се срещне с представители на българското правителство и да се опита да обясни, че там, във Вардарска Македония, не се строи никакъв социализъм, а великосръбските шовинисти с помощта на техния верен слуга Л. Кулишевски преследват и унищожават всичко българско, сменят имената на живи и мъртви българи, настройват народа в Македония срещу неговите братя в България и пр. Всичко това П. Шатев съобщава на секретаря на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов и иска съдействие от България да се застьпи за спиране на сръбската вандалщина над българите в Македония. След завръщането му в Скопие, още на другия ден в кабинета му в Министерството на правосъдието идва вътрешният министър на Югославия Ал. Ранкович, който го арестува и изпраща в затвора. Тогава министьр-председателят М. Андонов-Ченто решава сам да отиде в Париж и да разпространи изготвеното от него изложение-апел, с който се иска великите сили да изпратят анкетна комисия, която на място да се увери, че в Македония се избиват и репресират невинни българи, и да се застъпи за правото на самоопределение на Македония, за нейното излизане от Югославската федерация и за обособяването й като самостоятелна държава под международна гаранция. При подготовката си за заминаването обаче на 14 юли 1946 г. той е арестуван, а след четиримесечно следствие първият министьр-председател на НР Македония е осъден на 12години строг тьмничен затвор. И всичко това, защото не иска да носи обвинението на своите сънародници, че съзнателно или не, е съдействал на сърбите да се върнат отново в Македония и да преследват и избиват българското население както и преди 194.1 г. Тъкмо затова той подкрепя и програмата на ВМРО, а след това излежава с достойнство и 9 пълни години в затвора заедно с всички сюъдени ВМРО-вци. Каква е съдбата на арестуваните членове на ВМРО? След дълго разследване, съпроводено с физически и душевни инквизиции, стотици от тях не издържат на жестоките изтезания и умират, някои още по време на следствието. За ръководителите на ВМРО е подготвен специален съд, на който да бъдат разобличени като „предатели", като „български агенти" и да бъдат осъдени на смърт. Случаят с меморандума обаче дотолкова се разшумява в европейската преса, че четирите велики сили - СССР, САЩ, Англия и франция, изпращат през януари 1947 г. делегация, която да провери на място какво става в Македония. Пристигайки в Белград обаче, делегацията на великите сили е спряна, като й е заявено, че не може да посети Македония и че искането да се срещне с арестуваните ръководители на ВМРО е намеса във вътрешните работи на Югославия. Представителите на великите сили заявяват, че няма да се върнат, докато не се срещнат с хората на ВМРО, изпратили меморандум до тях. В продължение на 10 дни югославските власти не искат и да чуят за подобно нещо. Най-върли противници са Ранкович, Темпо и Кулишевски. Тогава делегатите чрез своите посолства и други мисии отправят молбата си лично до Тито. Принудени да приемат искането, властите в Белград съобщават на делегацията на великите сили своите условия: 1 - вместо с цялото арестувано ръководство на ВМРО (от 13 души) ще се срещнат само с трима; 2 - срещата ще стане в Белград, а не в Скопие; 3 - разговорът ще се води на сръбски език; 4 - чуждите делегати не могат да разговорят пряко със затворниците. Поставяйки тези условия, властите се надяват, че делегатите на великите сили ще се откажат от своята мисия. Но те се съгласяват срещата да стане при поставените условия. Цяла седмица властите в Скопие подготвят тримата доктори, като им говорят за среща с някакви европейски „журналисти", които уж правели обща анкета за състоянието на политическите затворници на Балканите. От начина, по който ги обработвали как да се държат и какво да говорят, както пише в своите записки д-р Иванов, се разбирало, че това няма да е само „журналистическа" анкета, а нещо по-сериозно, отнасящо се до същността на борбата на ВМРО в Македония по това време. Това, което докторите успяват да си кажат, преди да ги вдигнат от затвора в Идризово в една мразовита януарска сутрин и да ги закарат на летището в Скопие, е, че с когото и да се срещнат, трябва да се държат достойно и да защитават безкомпромисно идеите на ВМРО и становището, залегнало в меморандума до великите сили относно разрешаването на македонския въпрос на предстоящата конференция в Париж. В Белград ги закарват направо във вътрешното министерство. Тримата доктори са с вързани отзад ръце, но тук ги завързват и за столовете, на които седят. От разговорите на охраняващите ги научават, че ще се срещнат с чуждестранни дипломати. Тримата ръководители на ВМРО искат да бъдат оставени поне пет минути насаме, за да се посъветват за своята позиция. Ал. Ранкович ги предупреждава да не забравят къде се намират и че друга позиция, освен пълно разкаяние, те не биха могли да имат, независимо от това с кого ще се срещат. Д-р Иванов му отговаря, че и да искат не биха могли да забравят къде се намират, защото само в полиция като неговата могат да се видят двойно завързани, посинели от инквизиции човешки скелети, каквито са те. „Всички ВМРО-вци и бугараши в Югославия ще се превърнат в скелета" - отвръща му Ранкович. Тогава към него се обръща и д-р Терзиев, който заявява, че те не знаят защо са тук и с кого ще се срещнат. Ако действително им предстои среща с чужденци, те молят да бъдат осведомени за какво става дума. Ако пък всичко това е измислено, за да бъдат подложени на още физически и морални терзания, те не разбират защо е трябвало да пътуват дотук. Представител на външното министерство в Белград обяснява, че по повод на техния меморандум за положението в Югославия и по-конкретно в Македония, в Белград са пристигнали чужди представители, които искат да чуят лично от тях дали все още държат на това, което са писали в изложението си. Ако се стигне до тази среща, посъветвал ги той, не бивало да говорят, че са българи и че се борят за независима Македония. Това било идея на „българските фашисти" от типа на Иван Михайлов и ще усложни още повече тяхното положение. Сега вече тримата ръководители на ВМРО съвсем ясно разбират две неща: че представителите на великите сили са получили техния меморандум, знаят за тяхното положение и затова искат среща с тях, и второ, узнават какво искат да скрият от чуждите дипломати югославските власти. На срещата с пратениците на великите сили пръв към арестуваните доктори се обръща френският представител. От името на колегите си той им заявява, че пълномощниците на великите сили за преговорите за мир в Париж са много добре запознати с тяхната лична съдба и със съдбата на техните съмишленици. Казва им също, че са изпратени от своите правителства да се срещнат с тях и да разберат на какво се дължи противоречието им с новите власти. Преводачката от УДБ-а обаче превежда, че френският представител остро е осъдил тримата доктори за тяхната „фашистка" и отцепническа дейност по отношение на Югославия. Д-р Иванов, който добре разбира френски език, посочва, че представителят на Франция не е казал това, което тя е превела, и че при такъв превод той и неговите другари ще се откажат от разговора с представителите на великите сили. Френският дипломат разбира какво е станало и, нарушавайки условието на властите, се обръща директно към д-р Иванов, като му заявява, че ще зададе на него и другарите му няколко въпроса и ако отговорят откровено, всичко ще приключи бързо и без усложнения. „Ваше превъзходителство - обръща се към него д-р Иванов - Вие подгогвяте следвоенния мир, а ние в Македония сме все още във война. фактът, че сте тук, потвърждава моите думи. Изпратеният от нас меморандум до Вашите правителства е напьлно достоверен - ние и сега бихме се подписали под всяка негова дума. Понеже властиге го оспорват, ние настояваме за международна анкета, определена ог Вас, която на място да провери всеки изнесен от нас факт на преследване, репресии и убийсгва на хиляди невинни българи в Македония." Какво всъщност искате вие от великите сили, пита френският дипломат. В нашия меморандум, обяснява д-р Иванов, подробно сме описали нашите проблеми и нашите искания. Но и тук ще Ви отговоря. За няколко десетилетия Македония три пъти е насилствено разделяна и поробвана от своите съседи по силата на международните диктати: в Берлин през 1878 г., в Букурещ - 1913 г. и Ньой - 1919 г. Европа и светьт знаят трагедията на българите в Македония и на Балканите. Днес ние искаме самоопределение на населението в Македония под международен контрол, за да не се повтаря досегашната кървава история. Тук Л. Кулишевски остро реагира, като заявява, че „македонският народ" се е „самоопределил" вече чрез „народоосвободителната борба" за „братство и единство" с другите югославски народи. Но д-р Терзиев му отговаря, че това е чиста демагогия, защото народът в Македония не е имал такава възможност. За това говори и фактьт, че делегатите от Македония, начело с М. Андонов-Ченто, съзнателно и с борба са наложили в новата конституция на Югославия „клаузата" за правото на самоопределение и отделяне от федерацията, ако това е в интерес на съответната република. Сега, когато са се убедили, че Македония няма никакви исторически, етнически, икономически или други културни и духовни интереси да бъде обвързана с Югославската федерация, те настояват тя с подходящ политически акт, чрез референдум, одобрен от великите сили, по законен път тя да излезе от сегашната федерация и да бъде обявена за независима държава под международна гаранция. С това ще се извърши едно справедливо историческо дело не само за доброто на Македония, но и за мира на Балканите, Европа и света. Това е програмата и искането на ВМРО към Парижката мирна конференция, заключава д-р Терзиев. Срещу това изказване на д-р Терзиев се обявява Темпо, който нарича тримата доктори „ отявлени български шовинисти", „михайловисти", „фашисти" и пр., заявявайки, че тяхната идея за „независима Македония" е „фашистка" и неосъществима, защото и България отдавна се била отказала от нея и признала, че в Македония няма българи. Нещо повече, според Темпо предстояло присъединяването на Пиринска Македония към Югославия. Д-р Иванов му възразява, че борбата на ВМРО е народна и се поддържа от цялото население в Македония от векове насам, преди изобщо някой да е чувал думата „фашизъм", а колкото до това, че Пиринска Македония ще се присъедини към Югославия, д-р Иванов помнел, че имало случай Вардарска Македония да се присъединява към България, но никога обратното. В този момент руският представител Владимир Bелицки се обърнал към д-р К. Тренчев, който досега мълчал, като го запитал дали иска да каже нещо, тьй като срещата е към своя край. От това, което е чул и видял, заявил д-р Тренчев, не е забелязал нищо обнадеждаващо. Неговите другари са изложили целите на борбата на ВМРО, които той безусловно поддържа. Той подчертал, че представителите на великите сили би трябвало да бъдат наясно, че ако в Македония има демократични условия, те биха защитавали своите идеи с легални средства, кьм което са се и стремили. Дотук, казал руският дипломат, всичко е ясно, но какво бихте направили оттук нататък? Ако се отнася до моето лично виждане, заявил д-р Тренчев, аз бих казал, че не бива да се очаква от нас да се откажем или да порицаем своите идеи. С тези идеи ние сме израснали, с тях живеем, за тях се борим. Обстановката обаче сега е такава, че само великите сили, събрани в Париж, могат да решат дали да дарят Македония със свобода и независимост, или да я оставят в сегашното й положение. Вътре в самата Македония е необходимо да се освободят хиляди арестувани невинни хора, трябва да се тьрси модус вивенди между властите и ВМРО. В това отношение техни превъзходителства биха могли да посредничат, заключава д-р Тренчев. След това неочаквано изявление на д-р Тренчев присъстващите властници обявяват, че това е демагогия и тактически ход, предназначен да заблуди представителите на великите сили за същността на ВМРО, като я представи за конструктивна обществена сила. На това място представителите на великите сили изказват благодарност на властите за срещата, с което дават да се разбере, че тя е приключила. Поведението на тримата доктори, отстояващи твърдо програмата на ВМРО пред представителите на великите сили, изважда от равновесие най-висшите югославски комунистически функционери. След срещата ръководителите на ВМРО са хвърлени в конски вагони и пътуват в ужасен студ два дни от Белград до Скопие, без каквато и да е храна. Така завършва един изключително важен исторически момент от най-новата история на борбата на ВМРО за свободата на Македония. Това е може би единственият случай в историята на националноосвободителните борби на българите в Македония, когато представители на великите сили официално осъществяват среща с арестувани водачи на ВМРО, и то в момент, когато организацията и нейните идеи са отричани и преследвани във всички балкански страни. *** Тепърва историческата наука ще прави научна оценка на националната стойност на това събитие в най-новата история на българите във Вардарска Македония от 1945 г. насам. Според документалните записки на д-р В. Иванов още със завършването на срещата тримата доктори успяват да разменят мнение относно казаното от тях. И тримата констатират, че макар и неподготвени за подобна среща, те са успели добре да изложат и защитят своята борба и идеите на ВМРО за разрешаване на македонския въпрос. Сериозна дискусия обаче се завързва около изказването на д-р Тренчев. Двамата му другари почти го обвиняват в „капитулантство" заради думите му, че едва ли не масовите изстьпления над българите в Македония през 1945-1946 г. се дължат и на дейността на ВМРО. Като слабост оценяват и неговия апел кьм чуждите посланици да „посредничат" за помирение между властите и ВМРО. Нещо повече, изразяват дори съмнение че изказването е уговорено с властите. На всички тези бележки д-р Tренчев отговаря, че казаното от него по същество не се отличават от това на другарите му и че само в заключителната част е казал няколко думи в по-"дипломатичен" дух, за да не останат чуждите дипломати с впечатление, че ръководителите на ВМРО са хора, с които не може да се говори толерантно. Колкото до призива да посредничат за помирение с властите, д-р Тренчев отговаря, че той е искал да постави ВМРО като страна, разчитаща на великите сили. Срещата на тримата доктори с представителите на великите сили като ръководители на ВМРО и тяхното държане дълго време е обект на разискване и коментари не само сред арестуваните дейци на ВМРО, но и сред тези членове на организацията, които са на свобода във Вардарска Македония, както и тези извън нея. Под влияние на дейността на ВМРО във Вардарска Македония възникват десетки организации с името и идеите на ВМРО, действащи самостоятелно за свободата на Вардарска Македония в съответните райони през целия период от 1944 г. насам. Особено въздействие със своето историческо обаяние и идеи ВМРО оказва върху младото поколение и главно върху учащата се младеж, студентите и учениците от горните класове. Няма средно училище или висше учебно заведение във Вардарска Македония, в което след 1944 г. да не е откривана от сърбокомунистическите власти младежка организация на ВМРО. Това е най-голямата награда и признателност към ония безстрашни българи патриоти, които през 1945 г. първи възобновяват дейностга на ВМРО срещу великосръбското робство в Македония, станала идея и борба на няколко генерации от 1945 г. до днес. *** Възобновяването и дейността на ВМРО след 1944 г. са насочени срещу новата сръбска окупация, когато каузата на македонските българи беше отричана и преследвана дори и в ОФ България, когато идеята за „македонската нация" се налагаше с огьн и меч не само във Вардарска и Егейска Македония, но и в България. Това е не само героизъм, но преди всичко чувство за историческа прозорливост и отговорност на интелигенцията в Македония пред своя род. Проявената готовност за саможертва в името на борбата за официално признаване на българската народност в Македония, категоричното искане в меморандума на ВМРО до Парижката мирна конференция и ООН за излизане по мирен път на Вардарска Македония от Югославската федерация и обявяване чрез референдум Македония за „самостоятелна държава" под покровителството на ООН и великите сили е велика акция на македонските българи, главно на интелигенцията в Македония. Ходът и развоят на историческите събития и процеси на Балканите и тези, свързани с цялостното развитие на македонския въпрос от десетилетия насам, потвърдиха верността на историческите виждания, залегнали в идеите и програмите на ВМРО от 1945 г., относно бъдещото разрешаване на македонския въпрос на базата на историческата истина, извън югославската федерация, което е особено актуално в наши дни. |
|||
| Titan | Presian, there is one rule when you copy and paste and you want at least ONE person to read something, KEEP IT SHORT! I'm sure you also didn't read it... | |||
| Aleksandra | MACEDONIAN OR ENGLISH PLEASE! | |||
| darkjesus |
presian, Am curious.. Do you know what exactly copy/pasted here? C’mon men start to think with your own head and try to read some books and show us that you can be smart Bulgar. |
|||
| presian | СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС СРЕЩУ ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА ВМРО От 25 до 30 март 1947 г. в Скопие се провежда процесът срещу централното ръководство на ВМРО. Два дни държавният обвинител, прокурорът Благой Попов(ски) от Прилеп, чете обвинителния акт срещу 13 рьководни дейци на ВМРО. В интерес на истината трябва да се посочи, че между цялата поредица от абсурдни, измислени обвинения, публикувани във в. „Нова Македония", в обвинителния акт се изнасят и много достоверни данни за дейността и целите на ВМРО през 1945-1946 г. Умишленото смесване на действителните факти с груби политически лъжи и клевети по отношение на подсъдимите довежда обвинението до абсурдни твърдения. Като се оставят измислиците и клеветите, основните идеи, за които се борят подсъдимите и за които според обвинителния акт заслужават най-тежко наказание, са: - агитация от страна на дейците на ВМРО, че англоамериканците ще подкрепят идеята за отцепване на Македония от Югославия и нейната самостоятелност; - изработването и изпращането на меморандум от ръководителите на ВМРО до великите сили, в който апелират на Парижката мирна конференция да бъде разрешен справедливо и македонският въпрос, чрез правото на самоопределение, излизане от Югославия и създаване на независима Македония; - освен нелегалната дейност, издигането от страна на подсъдимите на целта ВМРО да се яви на изборите за учредително събрание през 1946 г. като легална партия със своя политическа платформа, включваща въпроса за официално признание на българската народност в Македония и самостоятелно участие в изборите като опонент на тогавашния „комунистически народен фронт". Към всички тези и други верни и неверни обвинения прокурорът приписва на дейците на ВМРО, че са създали тайни терористични групи, че са имали връзки с гръцките монархофашистки власти, с великосръбските шовинисти на Милан Грол, че са се свързали с опозицията в България - с Никола Петков и Коста Лулчев и на първо място, разбира се, са били във връзка с Иван Михайлов. Всичко това показвало по най-категоричен начин разрушителния характер на ВМРО по отношение на Югославия. В продължение на пет дни подсъдимите, ползващи служебна защита, без да имат право на личен адвокат, отговарят както на общите обвинения по делото, така и на обвиненията на следствието и на прокурора за лични „престъпни" деяния на всеки един от тях, свързани с дейността на ВМРО и извън нея. Пръв от подсъдимите в защита на общото дело на ВМРО говори д-р В. Иванов. Той заявява, че от името на своите другари най-енергично протестира срещу изнесените в обвинителния акт чудовищни измислици, вулгарни лъжи и клевети срещу тях. С това властите целят да ги представят като „престьпници", „терористи", „убийци", „чужди агенти" и пр., за да оправдаят пред народа в Македония и пред света чудовищните репресии и решените вече смъртни присъди. В цялото тенденциозно, противоправно творение, наречено обвинителен акт, д-р Иванов вижда добре изработен от УДБ-а план за морално, политическо и физическо унищожаване не само на подсъдимите, но и опит за пълно опорочаване, отричане и преследване на ВМРО като идея, борба и историческо наследство на Македония. Последното е особено опасно според д-р Иванов, защото цели да подмени цялостната национална история на македонските българи. По-нататък д-р Иванов протестира срещу това, че в обвинителния акт той и неговите другари, дейци на ВМРО, са наречени „агенти" на английския и американския империализъм, на гръцките монархофашисти, на великосръбските шовинисти на Милан Грол и пр. Това не само не е вярно, но е и обидно за всеки македонски патриот, като се има предвид, че тькмо срещу великосръбските и великогръцките шовинисти ВМРО се е борила десетилетия наред. ВМРО, изтъква по-нататьк д-р Иванов, макар че продължава традициите на борбата от миналото, през 1945 г. е възникнала като напълно самородно явление, като противодействие на наложеното на Македония ново сръбско робство под булото на македонизма. Възстановителите на ВМРО са само местни хора, с висок морал и чувство за отговорност пред каузата на Македония. Всички са с добро образование и вещи по народното дело, с авторитет в обществото. Въпреки тежките инквизиции, на които са били подложени, предател между тях не се е появил. Със своето държание те са спечелили уважението и симпатиите на бореща се Македония. В отговор на обвинението, че ВМРО и в миналото, и сега се проявява като „върховистка" организация, която защитава великобългарските интереси в Македония, д-р Иванов заявява, че в различни времена от своята история ВМРО е имала различни врагове и задачи. От 1893 до 1941 г. тя се бори срещу турското, гръцкото и сръбското робство. От 1945 г., изтъква той, ВМРО има своя идея и програма, съобразена с положението във Вардарска Македония след края на Втората световна война. В изпратения от ръководството на ВМРО меморандум до ООН и до великите сили, цитиран в обвинителния акт, ВМРО е казала ясно и точно какви са нейните идеи и цели. Те са категорично заявени и на представителите на великите сили в Белград. В обвинението обаче, отбелязва д-р В. Иванов, за тази среща не е казано нищо. Ние и от тук, от подсъдимата скамейка, енергично апелираме към великите сили и ООН да изпълнят исканията на ВМРО, които се свеждат до следното: 1. Да се признае и гарантира правото на национално и политическо самоопределение на народа на Македония под международен контрол; 2. На Парижката мирна конференция да бъде признато правото на Вардарска Македония по мирен път да напусне югославската федерация; 3. Македония да бъде обявена за самостоятелна и независима държава с международни гаранции. Това са нашите идей и искания днес, казва д-р Иванов и завършва, че за тези идей се борят и жертват най-добрите синове и дъщери на Македония. Подсъдимите ВМРО-вци не само в Скопие, но и в цяла Вардарска Македония според него ще защитават докрай правотата на своята борба, но и с достойнство ще посрещнат наказанията, които слугите на Белград в Македония им готвят. Защитната реч на д-р В. Иванов е посрещната на нож от целия съдебен трибунал. Какви ли не епитети се отправят към него - „фашист", „михайловист", „великобългарин", „предател" и пр. Прокурорьт се нахвърля срещу него, като му заявява, че той и неговият приятел д-р Тренчев са стари „български агенти", че още като студенти са изпълнявали задачи на Ив. Михайлов във Виена, Париж и другаде в Европа, че и сега изпълняват неговите нареждания. По негова инициатива са създали ВМРО, за да продължат старата борба срещу Титова Югославия. Д-р Иванов отговаря, че никога не е отричал, че още като студент във Виена е бил член на Македонския студентски съюз в Европа. С Ив. Михайлов обаче никога не се е срещал, още по-малко пък това би могло да стане след 1944 г. Съвпадението в идеите и борбата на ВМРО в миналото и днес, изтьква той, е естествено, защото и преди, и сега Югославия е най-големият враг на Македония. Тук той е прекъснат, думата му е отнета и е наказан от прокурора със затваряне в карцер за „безпрецедентна дързост". В същия дух защитава идеите и дейността на ВМРО, както и себе си, и д-р Коста Тренчев. Той също отхвърля обвинителния акт като заявява, че обвинението е изградено напълно в партизански стил. Съдът според него изобщо не се интересува от истината, а има само една цел - да припише на ВМРО и на нейните ръководители чудовищни престьпления, като ВМРО бъде обявена за „фашистка" и „терористична", а нейните членове - осъдени като „разбойници" и „убийци". Точно както това е правено през турско време до 1912 г. с ВМРО и македонските революционери, а след това от кралските сръбски поробители до 1941 г. На обвинението на прокурора, че ВМРО винаги е била в служба на България, д-р Тренчев отговаря: в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО и за която днес те са изправени пред съда, няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели. Нека не се забравя, че до 1941 г. Македония е била обявена за „Южна Бановина", а населението - за „южни сърби". На цял свят е известно какви бяха последиците за тия, които се осмеляваха да се наричат българи. Между политиката на Белград до 1941 г. за пълна асимилация и унищожаване на българите в Македония и днешната няма никаква разлика, заключава д-р Тренчев. Хилядите убийства на българи в цяла Вардарска Македония само през 1945-1946 г. са неопровержимо доказателство за това. Като национален протест срещу това варварство подсъдимите са въстановили ВМРО, която си поставя за цел да се бори за национално самоопределение и независима Македония под международни гаранции, като алтернатива на наложената отвън югославска федерация. Тук прокурорът отнема думата на д-р Тренчев. И не само това. На присъстващите няколко чуждестранни журналисти хора на УДБ-а отнемат записките и фотолентите преди да напуснат съдебната зала. Много интересна и смела защита на ВМРО прави д-р К. Терзиев. Той пристига в съдебната зала в тежко физическо състояние. Стомахът му е разкъсан от побой, а властите забраняват да му бъде оказана медицинска помощ. Те се надяват, че в това състояние той ще се откаже от своята защитна реч. Д-р Терзиев обаче идва в съда и прави обширна защита на идеите на ВМРО и каузата на Македония. По отношение на обвинителния акт той заявява, че казаното в него както за ВМРО като организация, така и за нейните подсъдими дейци е плод на долнопробни измислици и клевети. По-нататък той изтъква, че се солидаризира с другарите си подсъдими, които са защитили възстановяването и дейността на ВМРО от 1945 г. насам. „НР Македония е свободна в нова Югослави^1, възразява му прокурорът. Д-р Терзиев отговаря, че Македония не е свободна и затова в нея има борба. Като един от главните подсъдими в процеса срещу ВМРО той заявява, че иска да каже пред съда за какво се бори ВМРО след 1945 г. и защо нейните дейци не са „бандити" и „фашисти", както ги представя обвинителният акт, а са народни дейци и революционери, които не признават връщането на Македония към Югославия като освобождение. За да се аргументира, д-р Терзиев изброява няколко причини. Решението Вардарска Македония да влезе в Югославската федерация не е решение и желание на македонския народ, както се твърди. Напротив, това е наложено от великите сили и от великосръбските шовинисти в ЮКП, в пълен разрез с вековните борби, жертви и стремежи на Македония за свобода. Ако не е така, защо са тези хиляди убийства на невинни хора, защо са пълни затворите и лагерите с честни македонски патриоти? Колкото до хиляди пъти повтаряната „народоосвободителна борба", д-р Терзиев изтъква, че познава много добре тази борба и може да каже, че това не е била борба на народа в Македония, че тая борба е наложена отвън, от Сърбия, от ЮКП, с великосръбски завоевателни цели. Затова най-добре говори завръщането на сръбските колонисти, тези нечувани мародери, убийци и сърбизатори на народа, които след 1945 г., както и в кралска Югославия, се ползват с привилегии на „национални ратници" и отново са настанени на най-плодородните земи, конфискувани от най-добрите и заслужили българи патриоти, борци за свободата на Македония. Така е било и при налагането на сръбската азбука и сърбизирането на езика, изоставянето на македонската азбука и език, обявени за български, а с тях народът векове наред си е служил в училищата и черквите на Македония. Югославия, в каквато форма да се преобразува, изтьква д-р Терзиев, със своето великосръбско съдържание не може да даде на Македония оная културна, национална и духовна свобода, за която ВМРО се бори от десетилетия насам. Македония може да осъществи своите национални стремежи само като свободна и независима държава, под международни гаранции. Прокурорът се нахвърля срещу д-р Терзиев, като го нарича стар предател на Македония, който някога е бил „български агент", после станал сръбски и като награда в Белград се издигнал до началник-отдел в Министерството на външните работи. Д-р Терзиев отговаря, че той като член на федералистката организация между двете световни войни е попаднал в Белград, а оттам и в Министерството на външните работи. Тъкмо в това министерство е имал възможност детайлно да се запознае със сръбските завоевателни планове по отношение на Македония, които след 1944 г., под маската на македонизма са се насочили не само към Вардарска, но и към другите части на Македония, което далеч надхвърляло експанзионизма на великосръбската буржоазия и династия до 1941 г. Д-р Терзиев искал да разкрие подробно тези планове пред съда, за да се види правотата на идеите и борбата на ВМРО за самоопределение и самостоятелна Македония. В този момент обаче прокурорът му отнема думата. С особена ярост прокурорът и съдиите се нахвърлят срещу учителя Димитьр Пеев. Те настояват той да каже точно по чия инициатива отвън е писал меморандума до великите сили с искане за отделяне на Вардарска Македония от Югославия. Д. Пеев обяснява, че меморандумът е дело на ръководството на ВМРО и е част от нейната програма. ВМРО най-много е била заинтересувана светьт да узнае истината за положението в Македония от 1944 г. насам. Следователно не е било необходимо ВМРО да чака инициатива отвън. Освен това, продължава Д. Пеев, чрез своя меморандум ВМРО дава идея на великите сили как да бъде разрешен македонският въпрос на мирната конференция в Париж. Но защо вашият меморандум е идентичен с тези, които Ив. Михайлов е изпращал на едно или друго място, пита прокурорът. Нашата борба е преди всичко национална, отговаря Д. Пеев. Невъзможно е в историческата обосновка на миналите и днешните идеи и искания на ВМРО да няма идентичност. Но това е чист великобългаризъм и предателство към Македония, скача отново прокурорът. Д. Пеев заявява, че ВМРО от основаването си дотогава се е борила преди всичко за свободата на българите в Македония, а кой как вижда и нарича тази борба е отделен въпрос. И неговата реч е прекъсната от прокурора, който му отнема думата. Прокурорът подлага на кръстосан разпит и Георги Гоцев. При първоначалното му задържане той успява да избяга и в продължение на два месеца властите го дирят. В обвинението му се приписва, че през това време той се е свързал с българските власти и се е върнал да продължи нелегално работата на арестуваните си другари, че на него е била поверена ролята на свръзка между ВМРО и офицери от българското разузнаване. Г. Гоцев отговаря, че при тогавашната официална политика на България по отношение на Македония връзки между българските власти и ВМРО във Вардарска Македония не би могло да се установят. Ако организацията е имала такива връзки, нейните дейци не биха попаднали в затвора, заявява Г. Гоцев. През цялото време на „нелегалност" той е във вътрешността на Вардарска Македония и едва когато се е появява в своя край, е арестуван. На директно питане на прокурора откъде е имал пълномощно като ръководител на ВМРО, с което не само се е укривал, но е провел и няколко срещи с членове и съмишленици на ВМРО в Берово, Царево ло, с. Виница, Кочани, Щип, Велес, Скопие и пр„ Г. Гоцев заявява, че е получил това пълномощно още през 1945 г. от д-р Тренчев. Такива са имали и другите ръководители на ВМРО, но след тяхното арестуване по „паролата" на организацията е могъл да се движи само той. Г. Гоцев заявява, че указанията, които е давал, не са нови, а се свеждат до програмите и целите на ВМРО - да продължи с мирни и легални средства борбата за създаване на независима Македония, под гаранцията на великите сили и ООН. Прокурорът го прекъсва и пита дали „подписката" в Щипско-Малешевския край против връщането на колонистите, правена по инициатива на Г. Гоцев, е също част от „легалната" дейност на ВМРО. Г. Гоцев отговаря, че тази подписка е дело на ВМРО, а това, че в неговия район реакцията сред населението е най-силно изразена, е съвсем естествено. Връщането на сръбските колонисти, заявява Г. Гоцев, за Македония означава връщане на старото сръбско робство, а в Щипско и Малешевско това робство остави във всяка къща черни забрадки. Заради това там цялото население се подписва под категоричното искане да се спре завръщането на сръбските колонисти. Прокурорът за момент сменя тона, изказва учудване, дори съжаление, че „толкова млад човек" е попаднал в мрежите на една „престьпна" организация, поставил се е в служба на враговете на „нова Югославия". Г. Гоцев отговаря, че що се отнася до младостта, Гоце Делчев и Даме Груев са били по на двадесет години, когато създават и застават начело на ВМРО. Колкото до твърдението на прокурора, че ВМРО е „престьпна" организация, той заявява, че тя е представяна като такава само от враговете на Македония. Прокурорът твърди, че той и неговата ВМРО нямат нищо общо с ВМРО на Гоце и Даме. Г. Гоцев отговаря, че в неговия род е имало борци за освобождението на Македония от един век насам, а баща му Яне Гоцев е бил член на ВМРО и близък другар на Гоце Делчев, участвал е в Илинденското въстание, за което е лежал и в турските затвори. По-късно, като член на ВМРО, е преследван и арестуван и от сръбските власти в кралска Югославия. Следователно тая борба не може да се разкьсва между поколенията. Тя ще продължава и при идващите генерации, докато идеалът за свободата на Македония не бъде осъществен. Прокурорът не издържа и след почти десетчасов разпит, с ругатни и епитети от рода на „михайловист", „фашист", „великобългарин" и пр. му отнема думата. След това идва ред на Благой Гащеев. Освен че е член на централното ръководство, при арестуването и обиска в неговата къща УДБ-а намира оръжие, останало от складовете на българската армия. На въпроса на прокурора за какво им е това оръжие, какво са мислили да правят с него, Бл. Гащеев отговаря, че ВМРО се е надявала, че ще дойде ден, когато това оръжие ще потрябва за защита на независима Македония. В подобен дух каузата на ВМРО се защитава от учителя Кирил Сивески, от Методи Попов, Асен Темпов, Борис Чаракчиев, Тома Давков и свещеник Никола Попов. Всички подсъдими мъжествено бранят делото на ВМРО и своята борба в името на българщината и независима Македония. Въз основа на следствените материали срещу ВМРО от 1946-1947 г., на обвинителния акт срещу цялостната дейност на организацията от 1945 г. насам и въз основа на петдневните разпити на ръководителите на ВМРО пред Скопския окръжен съд прокурорът Поповски поисква смъртна присъда за всички подсъдими. Съдът обаче произнася следните присъди: 1. Д-р Константин Христов Терзиев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 2. Д-р Васил Андонов Иванов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 3. Д-р Коста Николов Тренчев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 4. Методи Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 5. Благой Гащеев - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 6. Свещеник Никола Попов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 7. Асен Томов - на смърт чрез разстрел и конфискуване на имотите му. 8. Тома Давков, земеделец - на 20 години строг тьмничен затвор. 9. Кирил Евтимов Сивески, учител - на 15 години строг тъмничен затвор. 10. Георги Гоцев, тьрговец - на 12 години строг тъмничен затвор. 11. Димитър Пеев, земемер - на 10 години строг тьмничен затвор. 12. Борис Чаракчиев, чиновник - на 15 години строг тьмничен затвор. 13. Милан Трайков, чиновник - на 8 години затвор. Върховният съд в Белград, под натиска на ООН и великите сили, отменя смъртните присъди на ръководителите на ВМРО. Остава само тази на д-р Константин Терзиев. Той е разстрелян край затвора в Идризово на 15 април 1947г. Съдбата на осъдените е различна. Срокът на присъдите постепенно е намален и повечето от ръководителите на ВМРО излежават от 10 до 12 години каторжен затвор в Идризово, близо до Скопие, и в други затвори на бивша Югославия. През 1957-1958 г. останалите живи затворници са освободени. Трима от тях - Димитьр Пеев от Струмица, Кирил Сивески от с. Робево, Беровско, и Тома Давков от с. Горни Балван, Щипско, умират в затвора в Идризово. От всички 13 някогашни възстановители, ръководители и осъдени герои на ВМРО през 1998 г. са останали живи само трима. Георги Гоцев, който поради преследване от сърбокомунистическите власти след излизането си от затвора избягва с цялото си семейство в България, днес живее в Благоевград; Благой Гащеев живее в Струмица, а Борис Чаракчиев - в Скопие. Така протича процесът срещу централното ръководство на ВМРО в Скопие. Не по-малко драматична обаче е съдбата на хиляди арестувани членове и съмишленици на ВМРО, съдени във всички градове на Вардарска Македония - Скопие, Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Кичево, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Кочани, Делчево, Берово и пр. |
|||
| presian | ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПРОЦЕСИ Още неотшумели споменатите процеси, властите разкриват нова голяма организация на ВМРО. Тя е създадена през април 1947 г. от Ангел Мишев от с. Скаченци, Велешко, бивш български учител. Той възобновява дейността на ВМРО във Велешко, Скопско, Крушевско и Битолско. В Брушанската планина в Тиквешко А. Мишев създава нелегален щаб на ВМРО и чрез куриери свързва всички групи на организацията в посочените райони. С хвърчащи позиви организацията призовава населението да оказва отпор на сърбокомунистическите власти, които преследват и задушават и най-елементарните права на българите. Тъкмо затова ръководството на организацията прибягва до въоръжаване на отделни групи и създаване на чети на ВМРО. Ангел Мишев се свързва и с Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ, откъдето получава в. „Македонска трибуна" и други печатни материали. Чрез тях организацията внушава на населението, че една активна съпротива срещу сърбокомунистическите власти ще доведе до създаването на независима Македония под покровителството на Англия и Америка. В началото на 1948 г. организацията е разкрита. Стотици нейни членове са арестувани и след жестоки разследвания и инквизиции са осъдени на дългогодишен каторжен затвор; По сведения на в. „Политика" от 14 май 1948 г., процесът срещу ръководството на организацията продължава три дни - от 11 до 13 май с.г. Подсъдимите са обвинени в предателство, тероризъм и стремеж за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. За тези обвинения Скопският окръжен съд издава следните присъди: Ангел Мишев - на смърт, Сарафко Гелев от с. Брушани, Тиквешко - на смърт, Живко Илиев от с. Манастирец, Тиквешко - на смърт, Пандо Атанасов от с. Скачанци, Велешко - на 20 години затвор, Фердо Йовков от Кавадарци - на 20 години, Темелко Нешков от с. Бело поле, Прилепско - на 12 години, Дончо Попандов от с. Ватоша, Тиквешко - на 15 години и пр. Жестоките присъди и публичн^те разстрели и избивания без присъда на видни българи не довеждат до уплаха и примирение, а обратно - до още по-голяма омраза към сърбокомунистите. Паралелно с ВМРО на Ангел Мишев, в Битолско действа ВМРО на Методи Коларов. Тя се създава в края на 1945 г. и е разкрита през януари 1947 г. В Битоля е проведен двудневен процес (29 и 30 април с.г.) срещу ръководството на ВМРО в Битолско. Членовете му, всички от Битоля, са обвинени, че са създали терористична организация, която се е борила за откъсване на Вардарска Македония от Югославия и за създаване на независима Македония начело с Иван Михайлов. Съдът ги обвинява още и за обида на „македонската чест", защото подсъдимите твърдели, че македонците са българи. За тези обвинения Окръжният съд в Битоля им налага най-тежки наказания: 1. Методи Николов Коларов, като създател на ВМРО в Битолско и главен идеолог, е осъден на смърт и конфискация на цялото му имущество; 2. Славе Тодоров Петров - на 12 години каторжен труд; 3. Благой Велев Начевски - на 15 години каторжен труд; 4. Йонче Мишков Кузманов - на 20 години каторжен труд; 5. Вангел Спасов Георгиев - на 6 години каторжна работа; 6. Лазар Атанасов Божилов - на 8 години каторжен труд; 8. Новица Георгиев Милаков - на 7 години каторжен труд; 9. Александър Тошков Лозанов - на 11 години каторжен труд; 10. Никола Методиев Коларов - на 15 години каторжна работа; 11. Петьр Паричев Динев - на 11 години каторжен труд; 12. Атанас Михайлов - на 10 години каторжен труд. Осъдените ръководители на ВМРО в Битоля и Битолско, почти всички интелектуалци, отхвърлят обвинението, че са били терористи, защото в продължение на тригодишната си дейност организацията не е извършила нито един терористичен акт. Те защитават своето становище, че Вардарска Македония насилствено и с измама е присъединена отново към Югославия, което народът в Македония никога няма да приеме, защото не е забравил сръбското робство, по думите на Методи Коларов в отговор на обвинителния акт. А що се отнася до обвинението за „обида на македонската чест", понеже подсъдимите се считат за българи, смятат това за още един абсурд, тъй като населението в Македония е българско по народност. Процеси от подобен характер и обвинения като: борба за защита на българската народност, за обида на „македонската чест", за независима Македония и пр. по това време (1945-1950 г.) се водят из всички градове на Вардарска Македония. Наред с организациите на ВМРО, начело на които застават авторитетни интелектуалци и будни българи, участвали в борбата за освобождение на Македония от сръбско робство до 1941 г. и първи оглавили съпротивата срещу великосръбския македонизъм след 1944 г., изключително важно значение има и новата борба на учащата се младеж във Вардарска Македония. Още през 1945 г., според в. „Борба" от 21 август 1946 г., в гимназията в Щип е създадена ученическа организация на ВМРО начело с Панчо Хаджисмилев. Ръководителите на младежката организация си поставят за цел да се борят за защита на българската народност, подложена на отричане и преследване, и за създаване на независима Македония. Те разпростират своята мрежа сред учениците във Велес и Струмица. Чрез устна проповед и разпространяване на печатни материали те изясняват своите цели. В началото на март 1946 г. сърбоманските власти разкриват организацията и арестуват 12 ученици от щипската гимназия. На процеса, проведен от 17 до 19 август в Щип, учениците са обвинени, че са създали младежка михайловистка терористична организация, като са развивали активна устна и печатна пропаганда против „народната власт", против „македонския народ", против „братството и единството" на югославските народи и за откъсване на Вардарска Македония от Югославия, като възнамерявали да я обявят за самостоятелна, под покровителството на Америка. Учениците не отричат обвинението, като заявяват, че тяхната борба е продължение на борбата на ВМРО за освобождение на Македония от сръбско робство. Въпреки тяхното малолетие съдът произнася тежки присъди. Панчо Смилев е осъден на 7 години затвор, Наум Койзеклиев - на 7 години, Борис Давков - на 6 години, Димитьр Илиев - на 5 години, Васил Евтимов - на 4 години строг тьмничен затвор и каторжен труд. През май 1946 г. властите разкриват ученическата организация на ВМРО и в гимназията в Струмица, като арестуват 25 души начело с Методи Калкашлиев. След неколкомесечни разследвания в Щипския затвор, на 31 август 1946 г. те са изправени пред съда. В обвинителния акт, според в. „Политика" от 2 септември 1946 г., се казва, че в цялостната си дейност организацията е работила срещу новия ред в НР Македония. В печатните позиви и други материали е отричала македонската нация, а нейните членове дори и при разследването са заявили, че населението в Македония е българско по националност. Освен това организацията се изграждала на принципа на ВМРО на Ванче Михайлов с „тройки" и „петорки", предвиждала е и използването на въоръжен терор. За тази цел тя прибягнала към въоръжаване на своите членове. За тези обвинения 22-ма ученика, между 16 и 19-годишна възраст, са осъдени от 1 до 10 години строг тъмничен затвор. Между тях: Методи Калкашлиев, Коста Хаджимишев, Любен Топчев, Мирчо Пецев, Борислав Белев, Никола Апостолов, Иван Андонов и др. Ученическа организация на ВМРО, подобна на струмишката, властите разкриват и във Велешката гимназия. За дейност против наложеното отвън сърбокомунистическо робство във Вардарска Македония през април 1946 г. съдът във Велес осъжда създателите на организацията Благой Джайков, Крум Чушков, Тодор Лукаров, Панчо Велев, Милчо Ангелов и Кирил Симеонов от 3 до 7 години строг тьмничен затвор. През юни 1947 г. в гимназията в Охрид също е разкрита организация на ВМРО. На 27 и 28 август същата година ръководството й е изправено пред съда. Според в. „Политика" от 30 август 1947 г. в обвинителния акт се казва, че подсъдимите са действали напълно от великобългарски и михайловистки позиции против „нова Югославия". В отговор подсъдимите ученици заявяват пред съда, че са създали ВМРО, която е имала за цел да се бори срещу връщането на сърбите и сърбизирането на Македония. Съдът произнася следните присъди: Саво Коцарев - 8 години, Климе Евров - 8 години, Ташко Стоянов - 10 години, Кирил Майов - 8 години, Крум Миладинов - 5 години, Петьр Мостров 5 години, Никола Георгиев - 6 години. Повече от 20 души получават условни присъди и са освободени. В годините 1947-1950 в почти всички гимназии и градове във Вардарска Македония действа ВМРО „Правда". Тя се създава през декември 1947 г. в Ресен от учениците Живко Ставрев, Христо Попов и Йонче Лазаров. След това обхваща Скопие, главно средното медицинско училище. Начело на организацията застават Мирко Георгиев, Никола Казанков, Панде Пешев, Кочо Ников, Димитьр Димитров и др. В Щип организацията се ръководи от Георги Доцев, Душко Стаменов, Илия Христов и Ацо Рунтев. В Прилеп - от Григор Кръстев, Костадин Сотиров, Благой Рампов, Благой Мърмев, Кочо Смичков. В Битоля - от Любен Чокревски, Дане Попов, Иван Проев, а в Гевгели - от Костадин Коленков, Йоско Йосифов и т.н. Организацията си поставя за цел, подобно на ММТРО преди 1941г. да обхване в свойте редове основната част от учащата се младеж във Вардарска Македония, да се бори против връщането на сърбите и за независима Македония извън Югославия. На 27 март 1950 г. в сградата на гарата във Велес се провежда събрание на представители на ученическите организации от няколко града. Тук е приет нов устав на организацията и е изпратена декларация от името на ВМРО „Правда" до ООН, в която се настоява Македония да бъде призната за отделна държава. Декларацията попада в ръцете на властите, които извършват арести първо в Щип, а след това в Скопие, Битоля, Прилеп, Ресен и пр. На проведените през август 1950 г. процеси десетки ръководители и членове на ВМРО „Правда" са осъдени от 2 до 10 години строг тьмничен затвор с обвинение, че са създали нелегална терористична организация и чрез въоръжена борба са искали да откъснат Вардарска Македония от Югославия и я да обявят за самостоятелна начело с Иван Михайлов. Голяма част от учениците остават неразкрити и продължават дейността на организацията, като я пренасят и в студентските среди. През 1951 г. властите разкриват студентска организация на ВМРО в Медицинския и във Философския факултет в Скопие. Според нейния устав тя си поставя за цел да се бори с всички средства срещу сърбокомунистите, за независима Македония извън Югославия, в духа на идеите на ВМРО отпреди 1941 г. Вместо арести и съд на 13 август 1951 г. в Струмица властите разстрелват ръководителите на организацията - студентите Мирчо Пецев, Стефан Топчев, Борислав Белев, Георги Костурков и Георги Яръмов, като обявяват, че те са искали да бягат в Гърция. През следващите години организации на ВМРО все със същата българска национална идеология и програма властите разкриват: в Охрид през 1953 г.; в Битоля през 1956 и 1973 г.; в Скопие през 1952, 1953, 1957, 1961, 1970 и 1985 г.; в Крушево през 1959 и 1964 г.; в Щип през 1954, 1960 и 1971 г.; във Велес през 1957, 1963 и 1972 г., и т.н. По-важните процеси са срещу поета Венко Марковски (1950 г.), студентският процес в Скопие (1961 г.), процесът срещу Тодор и Плиска Манасиеви през 1970 г. в Щип, през 1972 г. в Скопие срещу писателя Пандо Евтимов, 1983 г. срещу писателя Димитър Яранов, процесът в Скопие срещу Ангел Митрев-Героя и Ангел Крайничанец през 1985 г. - всички завършили с издаване на дългогодишни присъди. Последният антибългарски процес на сърбоюгославските власти във Вардарска Македония е организиран през 1991 г. във Велес срещу Георги Калаузаров, Крум Чушков, Гоце Чушков и др. Те са обвинени, че са запалили югославското знаме, извършили са атентат срещу офицерския дом на сръбската армия във Велес и са предупреждавали югославската армия да напусне Македония. Съпротивата на цялото население достига своя връх през 1991 г., когато то принуди сърбокомунистическите власти в Скопие да разрешат искания десетилетия наред референдум за бъдещето на Вардарска Македония. Той се провежда на 8септември 1991 г. Резултатите от него са в пълно съзвучие и потвърждение на исканията на дейците на ВМРО и младежките организации, на хилядите преследвани, репресирани и лежали в затворите интелектуалци. Над 97% от населението се обявява за незабавно излизане на Вардарска Македония от югославската федерация и за създаване на независима република Македония. По този начин се изпълни една много съществена част от програмата на националноосвободителното движение на българите в Македония от периода между двете световни войни до наши дни. Със своя смел отпор на сръбските окупационни власти между 1991-1992 г. македонските патриоти не позволяват младежта от Македония, мобилизирана в сръбската армия, да бъде изпратена срещу хърватската армия, която по това време воюва за свободна и независима Хърватия. А тези, които все пак сръбското командване изпраща на хърватския фронт, един „таен комитет" от героични майки ги връща обратно в Македония. На пръв поглед сръбските военни и цивилни власти през 1992 г. напускат Р Македония „доброволно" и без жертви. фактически стохилядната сръбска армия, принудена да напусне, заграбва оръжие и други материали за над 10 милиарда долара, които принадлежат на народа в Македония. Освен това военното и цивилното ръководство на сръбската армия чрез своите привърженици в Скопие през 1992 г. фактически свалят демократично избраното правителство на ВМРО-ДПМНЕ начело с проф. Н. Клюсев, като поставя свои хора на ръководни постове в Р Македония, привърженици на Белград и главно дейци на КОС и УДБ-а. Тяхно дело е убийството на тогавашния министър на вътрешните работи Йордан Миалков и на десетки други интелектуалци, привърженици на ВМРО-ДПМНЕ. Според местни политици и интелектуалци сръбската агентура там и до днес е главна пречка за демократизиране н обществото в Р Македония, а също и за недобрите отношения между Скопие и София. Освен това тя не позволява на местните учени и патриоти да кажат истината за миналото, за националните корени, борби, език и съзнание на населението в Македония, а също и за най-видните възрожденски дейци, революционери, апостоли и други прославени българи, борили се и дали живота си за свободата на Македония. И до днес нито един от тях не е реабилитиран в гражданско и в политическо отношение. Без решението на тези основни въпроси не може да има истинска свободна и демократична Р Македония. *** Възобновяването и дейността на ВМРО през 1945 г. и свързаните с нея десетки националноосвободителни организации, действащи срещу новата сръбска окупация, срещу отричането и преследването на българската народност, когато идеята за „македонска нация" се налага с огън и меч не само във Вардарска Македония, но и от ОФ правителството в България, е не само героизъм, но и изключително чувство за историческа и национална отговорност на интелигенцията и младежта в Македония пред българския род. Проявената готовност за саможертва в името на запазването на българската народност в Македония, категоричните искания в меморандумите на ВМРО, на Демократичния фронт „Илинден 1903", на министьр-председателя Методи Андонов-Ченто до Парижката мирна конференция, десетките искания на студентски организации на ВМРО до великите сили и ООН за разрешаване на македонския въпрос извън Югославия е велика историческа проява на македонските българи от 1944 г. насам. Периодът след 1944 г. е третият, най-дьлъг и сложен етап от развитието на националноосвободителната борба на българите в Македония. За времето от 1944 до 1980 г., по сведения на Васил Хаджикимов от Щип, един от главните дейци в съпротивата срещу теорията за „македонска нация", прекарал Югодини в затвора Идризово, във Вардарска Македония са проведени над 700 политически процеса срещу интелектуалци, младежи и изобщо будни българи, завършили със стотици смъртни присъди. В същия период са убити или безследно изчезнали 23 хиляди души и над 120 хиляди българи са преминали през затворите и лагерите на Титова Югославия. Около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света. Както освободителната борба срещу турците, срещу сръбското и гръцкото кралско робство между двете световни войни, така и борбата против сръбското комунистическо потисничество във Вардарска Македония има своите апостоли, идеолози, организатори и ръководители. Между тях не може да не споменем първите идеолози, създатели и дейци на новата ВМРО след 1945 г. - д-р Васил Иванов, д-р Константин Тренчев, д-р Коста Терзиев, Ангел Димов, Методи Андонов-Ченто, Димитьр Гюзелев, Спиро Китинчев, Димитър Чкатров, Венко Марковски, Павел Шатев, Тодор Манасиев, Георги Гоцев, Трайко Попов, Коста Хрисимов, Георги Яръмов, Георги Костурков, Стефан Топчев, Бранко Димчев, Панде Евтимов, Кирил Сивески, Саво Коцарев, д-р К. Робев, д-р Т. Гичев, д-р Н. Ципушев, Йордан Миалков и още цяла фаланга неспоменати дейци и ръководители на новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г. Със своята саможертва в борбата за запазване на българската народност и за освобождение на Вардарска Македония от сърбокомунистическо робство тези хора сътвориха новата история на българите в Македония и дават жив пример на днешните интелектуалци и политици в София и в Скопие, както и на световната просветена и политическа мисъл как в наши дни може и трябва да се реши въпросът за Македония. |
|||
| dejan | You know what....nobody gives a sh!t, so for all we care, you can continue copying and pasting these texts. | |||