Бугарските историчари и македонското прашање

Бугарските историчари и македонското прашање
highlander	Бугарската историографија во однос на Македонија отсекогаш била во служба на бугарската државна политика. Таа постојано се прирамнувала на потребите на државната политика, а секогаш кога било потребно, отстапувала од научноста и се претварала во пропаганден сервис на бугарската политика. Дека е тоа така одамна веќе нема спор. Тој факт не го оспоруваат ни некои бугарски политичари, ниту историчари, се разбира повремено и во зависност од потребите на дневната политика. Бугарската повоена историографија која ја направија самите бугарски историографи може да се подели на 3 периоди: Оваа периодизација, самата по себе јасно говори за бугарската повоена историографија и нејзината зависност од дневната политика. Периодот од 1944 до 1948 година Во овој пост воен период во Бугарија се создадени услови, како резултат на најпрогресивното движење во тоа време, за развој на историска наука врз научни основи. Во ова време пред бугарските историчари се јави потребата „да ги исчистат Аугиевите штали на бугарската буржоаска историографија“ (Георги Димитров). Во 1947 година во Бугарија излезе „Историја на Бугарија“ од Хр. Гандев претставник на пред девето-септемвриската бугарска буржоаска историчарска генерација., за која истакнатиот руски историчар проф. С. Никитин ке напише: „Книгата на проф. Гандев дава буржоаска концепција на историјата на бугарскиот народ. Несватливо е зошто била издадена во народно-демократска Бугарија“ Списание „Славјани“, кн.1, Јануари 1950 година. Бугарските историчари во ова време поведоа борба против фашистичката идеологија, против искривувањето на историјата, против великобугарскиот шовинизам кој беше идеологија на бугарската буржоазија за заграбување територии во чиј центар секогаш стоеше Македонија. Но како што тоа го правеше и во минатото, бугарската буржоазија и после 9-ти септември 1944 година. се обиде да го исползува македонското прашање за свои цели обвинувајќи ја отечествено-фронтовската влада, дека, признавајќи им го правото на пиринските Македонци за самоопределување и за обединување со Македонија, всушност ги издава „националните идеали“ на бугарскиот народ. За какви „национални идеали“ се работеше одговор дадоа самите бугарски историчари: „Надворешната политика на Бугарија од Ослободувањето до Балканската војна, земајќи, сообразно со меѓународната ситуација и силата и можностите на земјата во моментот, различни форми, упорно бркаше една цел: Подготовка за завладување со Македонија. Барајќи го пријателството кај султанот, каква што беше политиката на Стамболов, или поткрепата на царска Русија, каква што беше политиката на Стоилов, бугарската буржоазија, преку своите политички партии на власт, ја имаше пред очи секогаш Македонија. И пријателството со султанот и потпирањето на царска Русија бугарската буржоазија ги ползуваше за засилување на своето влијание во Македонија. Средствата на таа политика беа Егзархијата и училиштата. На своите завојувачки цели, меѓутоа, бугарската буржоазија им даваше форма на национално обединување. Со тоа таа сакаше да ги вовлече народните маси во вештачки создаваниот од неа национализам... Буржоазијата и дворецот имаа само едно средство да го отстранат вниманието на народните маси од актуелните прашања на внатрешната политика. Тоа беше активната агресивна надворешна политика за територијално раширување и војна која требаше да ги реализира целите на таа политика. Така буржоазијата и дворецот се надеваа да го свртат незадоволството и вриежот на народните маси во правец безопасен за нивното господство. Инаку порано или подоцна тоа вриење би го поставило во сериозна опасност нејзиното господство и дворецот“. Јарослав Јоцов „Исторически преглед“ год 3 (1946-1947), кн. 4-5 Цитирајќи ги Лениновите искажувања за прогресивниот тек на Балканската војна која го урна турскиот феудализам на Балканот и отвори пат за здружување на балканските народи Ј. Јоцов ќе рече: „Но балканските монарси и балканската буржоазија, опфатени од своите династички и тесно класни интереси, не се покажаа способни да ја решат таа историска задача за балканските народи“. --------------------------------------------------- „Бугарската буржоазија, исползувајќи го блиското родство на македонскиот и бугарскиот народ, ја прикриваше својата империјалистичка политика за господство на Балканот со фалшливата политика за национално обединување на другите, според неа, под туѓо ропство делови на бугарскиот народ. Настаните, меѓутоа, во текот на Балканската и Меѓусојузничката војна го покажаа вистинското лице на бугарската буржоазија“. „Вмешувањето на Бугарија во првата светска војна“, „Исторически преглед“, год. 4 кн. 4-5 ----------------------------------------------- Бугарските историчари се обидоа, во овој период, да пријдат кон теоретско објаснување на појавата и развојот на бугарската и македонската нација, како две одделни нации кои се развивале по свои посебни патишта, со свои посебни белези на јазиците и териториите. „Не може а да не се одбележи колку антинаучни се сваќањата на некои бугарски историчари и социолози, кои истакнуваат дека изникнувањето на националниот живот на низа нови нации претставува ’бактериска микрофауна, која му донесува само понижување на сопственото културно ниво и создава политички хаос во светот‘.(Хр. Гандев: Националната идеја во бугарскиот историопис сп. Родина, год. 3, 1940 кн. 2, стр 149.) Според буржоаските историчари и социолози, малите нации како Словенците, Македонците, Австријците и др. не постојат. Тие се само делови на големите нации Бугари, Срби, Германци и др.(Хр. Гандев: Националната идеја во бугарскиот историопис сп. Родина, год. 3, 1940 кн. 2, стр. 294) Со тие свои теории бугарските историчари му служат наполно на големошовинизмот и фашизмот“. Јоно Митев „Формирањето на бугарската нација“, „Исторически преглед“, год. 4 кн.3 „Но големобугарските шовинисти тврдат дека македонскиот јазик е само една дијалектна разновидност (подвлекол самиот Ј.Митев) на бугарскиот. Тие тврдат исто така дека границите на бугарската нација стигаат до Костур (Хр. Гандев стр. 153)“. За да ја докаже апсурдноста на оваа теорија Јано Митев дека преку споредбата на стари зборници на народни песни македонски и бугарски може да се утврди дека: „ во текот на многу векови се формирал одделен бугарски национален јазик и одделен македонски национален јазик“ земајќи за пример две народни песни едната од Македонија, другата од Бугарија „Слична споредба може да се направи и помеѓу поезијата на Петко Славејков и Константин Миладинов, за да се види колку се оддалечиле македонскиот и бугарскиот јазик“. „И така кон средината на деветнаесеттиот век бугарскиот јазик е дефинитивно формиран како сеопшт јазик на бугарската нација на територијата меѓу Дунав и Белото море и на запад до линијата Пирин - Деве Баир - Пирот - Тимок. Но територијата на една нација се оцртува од економскиоот и политичкиот живот. И ако ја проследиме економската историја на Бугарите и на Македонците, ќе видиме дека Македонија уште од поодамна се оформила во посебна економска област со центрите Скопје, Битола, Солун. А, од друга страна, лесно може да се види разликата во развојот на капитализмот во Бугарија и во Македонија“. Образложувајќи ја оваа своја констатација Ј.Митев го проследува побрзиот развој на мануфактурата и трговијата во Бугарија за разлика од побавниот развој на овие гранки на економскиот живот во Македонија. „Територијата на една држава се одбележува и од политичкиот живот на луѓето кои ја населуваат, така Бугарите и Македонците водеа заедничка борба за црковна слобода. Но кога дојде прашањето за политичкото ослободување, во Бугарија се разви едно силно револуционерно движење(подвлекол Ј.M), а во Македонија така или онака Внатрешното револуционерното движење не се разви, случајно ли е на пример што револуционерната организација на Левски не се разви и во Македонија. Крајна точка на револуционерната комитетска организација, основана од Левски, на југо-запад е Горна Џумаја, каде што работи неговиот помошник Тању Стојанов. Се поставувало прашањето Димитар Општи да отиде во Македонија и таму да основа револуционерна организација слична на таа во Бугарија, но до тоа не дошло“. „Големобугарските шовинисти, како што е познато, тврдат дека нема македонска нација, дека Бугарите и Македонците сочинуваат една нација. По ова прашање излишно е да се спори со нив бидејќи исторујата го реши спорот. Но сепак на големобугарските шовинисти може да им се постави следното прашање: ’Денеска - македонската нација историски факт ли е? Се разбира, да!‘. Натаму Ј.Митев укажува дека: „денеска има македонска нација која си има своја држава, своја власт, свој културен живот. Обединувањето на Македонците надвор од македонската држава е пршање на време“. статијата завршува со следнава реченица: „Овој факт покажува колку сериозна работа стои пред бугарските историчари од старата школа - да направат самите проценка на се што имаат напишано, да ги ликвидираат своите идеалистички и реакционерни сваќања, ако сакаат да работат сериозно на полето на науката... да го усвојат историскиот материјализам, зошто во спротивно ќе пропаднат во калта на идеализмот и субјективизмот“. Јоно Митев „Формирањето на бугарската нација“, „Исторически преглед“, год. 4 кн.3
IYI-jorovelev	quote: Originally posted by Divider Bulgarian has two main dialects. The eastern dialect is used as the literary language. Samo 2 osnovni dialekta? Tova pokazva osnovno nepoznavane na nashata istoria. Poveche ot 7 sa. Pogledni kolko sa folklornite ni oblasti. 7 e sviato chislo za bulgarite-bronzovata rozetka ot Pliska. Samo ne spomenavaj sedemte slavianski plemena. Veche se nameri zapovedta na Asparuh za tiahnoto izselvane. "Ochite na inostrannika sa slepi" - arabska pogovorka. Derzaite i uspeh.
highlander	продолжува...
highlander	Само ’продолжува’ успеа да го искоментираш? [:D] Така е тоа кај вас, кога нешто не ви се свиѓа криви се комунистите. Биди овде прочитај ги и наредните периоди од вашата историографија па тогаш речи Маркс, Ленин, Сталин и се е можно Долу бугарскиот шовинизам, фашизам, кретенизам... и што уште не!
Tino	Ovo vreme e komunisticko-studrna vojna amo ovie prasanija za ВМРО Прво - зошто половината од нејзините раководители, нејзините војводи дури не се по потекло од Македонија / Иван Гарванов, Христо Чернопеев, Марко Лерински, Крсто Асенов и т.н. / а од Стара Бугарија. Второ - зошто раководителите, вклучуваки го и Гоце Делчев, одеднаш се декларирале дека се Бугари. Трето - зошто сите активни дејци на ВМРО имаат завршено бугарски гимназии, универзитети, воени училишта. Како така ниту еден не се излагал да заврши во Атина или Белград. Четврто - зошто базите на ВМРО биле во Бугарија? Зо-што тука биле складовите и парите на ВМРО? Зошто во Бугарија се издавале и весниците? Зошто тука се формирале, оттука тргнуваат за Македонија и тука се вракаат четите? Зошто тука резидираше раководството на ВМРО? Зошто бугарските власти не ја контролираа организацијата а тајно и јавно и помагаа. Па нели, ако таа беше непријателска на бугарските намери во Македонија огранизација на небугарските народи, тогаш по тоа би следело да биде забранета и преследена со страшна сила. Петто - зошто во Бугарија,а не во Србија или Грција емигрирале после секоја афера, бунт, востание и војна илјада „македонци"? Зошто во Бугарија никој не ги делеше во свои или туѓи? Зошто никој не им пречеше да учат, да прават бизнис, да навлезат во елитата на земјата и до таква степен, во определени периоди до 70 проценти од елитата на земјата биле луѓе родени во Македонија. Емигранти прво поколение биле во Македонија и премиерот, и министри, и дипломати и виши офицери од армијата /меѓу нив десетици генерали и полковници,професори во елитните образовни центри. Која земја би допуштила представници на туѓа нација да ја командуваат државата, дипломатијата, армијата и образованието. Дали тогаш на некој во главата /вклучувајќи и на емигрантите од Македонија/ не им паѓало на ум, дека Македонците не се ништо друго, освен Бугари. Шесто - зошто сите документи на ВМРО, преку целото време на постоењето, се на литературен бугарски јазик. Како не се излагаа тие Македонци, барем во еден од десетиците илјади документи, да пропишат на србски јазик или барем на дијалект. Седмо - зошто голем дел од раководството на ВМРО се офицери од бугарската армија, како началникот на Главниот штаб на Илинденското востание Борис Сарафов. Некој од нив како Венедиков, Протогеров, Бојаџиев достигнуваа до генералски чин и други такви како Ѓорче Петров се офицери од бугарско разузнавање. Може да продолжи со прашањето, но и тие се доволни за единствениот логичен одговор - ВМРО е бугарска организација, која што ги обединува напорите за ослободување на бугарите во Тракија и Македонија до 1919 г., а после таа година само бугарите во Македонија.
highlander	Многу прашања имаш батка... Зошто ВМРО, зошто не ВБРО?
bitushanec	1. Kako prvo VMRO e MAKEDONSKA ORGANIZACIJA, da beshe bugarska ke beshe VMRO 2. Vo odsustvo na literaturen jazik, slovenskite narodi pishuvale na blizok do niv jazik koj bil veke oficijaliziran. Taka prvo Vuk Karadjic go reformiral sprsko-crnogorskiot jazik koj stanal literaturen, a bugarite do sredinata na 19 vek nemale svoj jazik pa pisuvale na srpski. Duri i golemiot bugarski prerodbenik Ljuben Karavelov pishuval na chist literaturen srpski jazik. Zarem bugarite bile SRBI? Zato i DEL od makedoncite kon krajot na 19 vek pishuvale na bugarski jazik oti bil toj slovenski jazik najblizok do makedonskiot. Jas imam sochuvani dokumenti i pisma od moite predci od 1877 pa natamu koi pishuvale na chist makedonski jazik i toa na mijachkiot dijalekt. Shkotite se Kelti, isto kako i Ircite, medutoa i Skotite i Ircite govorat i pishuvaat angliski, a voopsto ne se anglicani! Vo chetiriesettite, pedesettite, {eesettite, pa duri i vo sedumdesettite godini na 19. vek, Bugarite pochnuvaat da pishuvaat na eden srbiziran bugarski jazik, koj deneshnite Bugari isto taka teshko go razbiraat. Poradi ova tekstovite na toga{nite bugarski prerodbenici denes vo Bugarija se preveduvaat na sovremeniot bugarski literaturen jazik. 3. Po ukinuvanjeto na makedonskata crkva 1767, pochnuvaat stranskite propagandi i toa prvo grchkata. Uchilishtata vo Makedonija bile grchki i makedoncite uchele i pishuvale grchki; vo vtoarata polovina na 19 vek pochnuva i bugarskata propaganda koga se otvaraat i bugarski uchilishta. Kako mozhe sega makedoncite koi uchele grchki da se grci, a makedoncite koi uchele vo bugarski uchilishta da se bugari? Pa vo Bitola i Solun site pobogati makedonci uchele vo francuski uchilishta, gimnazii i koledzhi, pa zarem tie makedonci bile FRANCUZI? 4. Goce Delchev ne se deklariral kako bugarin, tuku bugarskata istorija ima edno FALSIFIKUVANO pismo vo koe Goce Delchev goa mi ti napishal "nie b`lgarite"...falsifikacijata na makedonskata istorija od Strana na Bugarija postoi veke 120 godini, bugarite duri vo Bitola, Voden, Blagoevgrad zakopuvale kameni falsifikuvani natpisi praveni vo 19 vek. deka "Car Samoil e od balgarski rod", pa samo po ova mozhete da zabeleshite kolku se verni bugarskite "istriski arhivi za Makedonija" 5. BUGARIJA SEKOGASH JA SABOTIRALA AKTIVNOSTA NA VMRO - CENTRALISTICHKA (MAKEDONSKA)...
bitushanec	GEORGI RADULE, PROF. PO ISTORIJA NA SOFISKIOT UNIVERZITET VELI ZA VMRO: Понеже днес се спекулира, че ВМОРО е българска организация, целяща присъединяване на Македония към “майката-родина” България, ще цитираме Димо Хаджидимов. Той пише, че “Целта на Организацията е изразена в чл. I от нейния устав: ВТМОРО има за цел да сплоти всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност и чрез революция да извоюва пълна политическа автономия на тия две области... Тя (Ораганизацията, б.м.) си постави за задача да премахне всякаква възможност на съседните заинтересовани държави да се месят в нашите работи и да си служат с нас против нашите собствени интереси” [вж. “Революционен лист”, Х 7, с. 4-6, 09.12.1904 г. и Х 8, с. 6-11, 27.01.1905 г. или л.161, с. 142]. В отворено писмо до Битолския валия от 13.VII.1902 г. изпратено от Организацията се заявява: “... Ние сме политическа народна революционна организация с интернационален политически състав ... Ние искаме политическа, икономическа и културна автономия на нашата родина Македония” [Русински, Никола. Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация за времето 1900-1903. София, 1936., с.20]. Никола Русински, деец на Орагнизацията казва: “Аз смятам, че всички апостоли изпратени от Сърбия, България, Гърция и другаде, са чужди агенти. Ние сме македонци; може някой да симпатизира на сърбите, други на гърците, българите и т.н., но това не ни ангажира да предаваме нашите народни интереси на тия на които симпатизираме ... Македония не е нито сръбска, нито гръцка, нито българска” [пак там, с.5-6]. Казва го в 1901 г., а е записано в книга издадена в България 1936 г. Цитираното изразява основен принцип на политиката на македонските национални организации - равнопоставеност на отношенията с всички съседи на Македония. Вътрешната организация трябва да работи в много сложни условия, получили се в резултат на дейността на пропагандите. Това положение добре е описано от Дим. Евтимов [Евтимов, Дим.П. Делото на Гоце Делчев. Варна, Печатница на Д. Тодоров, 1937, с.11-12]. Понеже “в една и съща къща бащата се чувстваше чистокръвен елин, синът българин, чичото или вуйчото - прави сръбин ... Организацията трябваше да извоюва свободата на Македония при едно население хванало се гуша за гуша ... Прозорливите и далновидни водачи на македонския народ ... В противовес на Екзархията и нейните домогвания, в противовес на домогванията на всички други чуждестранни пропаганди, преследващи ... - разпокъсването на Македония ... издигнаха самостоятелни цели на движението - образуване от Македония на самостоятелна област със свое автономно управление ... първоапостолите дадоха ясно да се разбере от всички, че Организацията ще служи само на Македония и на никоя друга държава. Македонската държава няма да принадлежи ни на България, ни на Сърбия, нито на Гърция, а ще принадлежи само на македонците, като цяло. И от там лозунга: “Македония само на македонците!” В името на тези искания Организацията призоваваше към борба целокупното македонско население”. При доставката на оръжие за организацията участват също представители на всички етнически групи на македонското население. Принципът на самовъоръжаването се наложил като единствен за доставка на оръжие. То било закупувано от България, Гърция, Сърбия, както и от албанското и турско население в Империята. Ограбвани били малки складове с оръжие в Турция и България. Българският военен аташе в Белград Христофор Хесапчиев в рапорта си от 12.03.1902 г. съобщава, че 12,000 пушки заминали от Ниш към турската граница откъдето следите им се губят [Елдъров, С. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1901-1912). София, Военноиздателски комплекс “Св. Георги Победоносец”,1993., с.37]. В Костурско войводите Манол Розов (от патриаршистко семейство и гръцки възпитаник) и Васил Чекаларов уредили канал за доставка на оръжие от Гърция - пушки система “гра”. Втори канал от Гърция минава през пунктовете Юнчлет - Гевгелия - Прилеп [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”., с.28]. Оръжие от Гърция пренасял с лодката си и солунският евреин Яков. От Солун към вътрешността го пренасяли евреите-кираджии братя Азария [Пандевски, Манол. Националното прашанье во македонското ослободително движенье (1893-1903). Скопjе, Култура, 1974., с.236]. От Сърбия мартинки пренасят организационните работници турци Мето Мале и Юмер Исмаил от с. Норово, Крушевско и турци (може би албанци) от с. Заяс, Кичевско. За въоръжаването на населението в Крушевско помага турчина Исмаил ефенди, който заедно с други работници пренася гилзи, коршуми и барут. Помагат турци от Кайлярско (Сефедин от Кайляри, Сульо от с. Пльора, Саид от с. Муралари и др.), Кукушко и др.[А. Динев, цит. дело]. По инициатива и с решаващото участие на Гоце Делчев били създадени две работилници за производство на бомби. Първата е организирана пез пролетта на 1897 г. в с. Саблер, с майстор арменеца Киркор. Бомболеярницата е закрита от българските власти [А.Динев, цит. дело, с.32]. Димитър Зографов, организирал трета подобна работилница в с. Дедино, Радовишко
bitushanec	Парите за закупуване на оръжие са събирани чрез членски внос, от парични налози, вземани от по-богати семейства, от откуп. Богати членове и симпатизанти на Организацията давали пари. Тук трябва да споменем името на битолския евреин Санто Ароести, който събирал средства главно между евреите, както и неговият сънародник Перис, включил се с доставката на оръжие, санитарни материали и храни [М.Пандевски, цит.дело, с.236]. Както беше вече казано във въстанието взели участие представители на всички етнически групи от населението. Въстаниците превзели властта в много села, прекъснали комуникации (телефонни и телеграфни линии), рушели мостове, нападали бейски имоти и владения. Освободени били големи територии в Ресенско. Превзети били и някои малки градове като Невеска, Клисура и Крушево. Най-сериозен успех е несъмнено превземането на гр. Крушево и обявяването на Крушевската република - първата република на Балканския полуостров сл.Хр. Начело на въстаниците в Крушево застанал Никола Карев. Той бил против преждевременното обявяване на въстанието, но след като било взето решение за въстание, заработил и вложил всичките си сили за неговото успешно провеждане. Въстаниците превзели турската казарма и другите официални учреждения на властта. На 3 август градът бил освободен. Съставено било временно правителство и обявена република. От представителите на всички етнически групи на града, който тогава наброявал около 9,000 жители, бил формиран Съвет на Републиката. От своя страна Съветът на Републиката избрал временно правителство от 6 човека, по двама представители на всяка етническа общност, славянофонни македонци, романофонни македонци (цинцари) и албанци. За председател бил избран Вангел Дину. В Костурско на 3 август 150 въстаници начело с войводата Никола Андреев нападнали гр. Клисура, но са отблъснати от войската. На 5 август нападението се повтаря от въстаническа групировка от около 600 човека. Клисура е превзета. Войводата Кузо п. Динев, възпитаник на гръцки училища, държи реч на гръцки. В речта си той казва, че “борбата ще продължи докато общата ни татковина - Македония, не извоюва своя автономия”. Тя е посрещната с одобрение и бурни акламции. Населението се въоръжава с полученото в мюдюрлюка оръжие. До 27 август градът е в ръцете на въстаниците. Въстанически отряд от около 700 човека от Леринско и Костурско на 12 август след упорит бой првзел градчето Невеска. Начело на новата власт в града е избран единодушно от населението и въстаниците докторът по право македоно-румънинът Мисирлията.
bitushanec	Ако ВМРО е била българска организация поставя се въпросът защо се създава тогава Върховния комитет. Да кажем няколко думи за този комитет. Той се създава през март 1895 г. Тогава се свиква І конгрес на македонските дружества в България и Румъния. На този конгрес е приет устав и е избран Трайко Китанчев за председател на комитета. Главна цел и първа задача на комитета е агитация в България и другите балкански държави за общи действия срещу Турция за постигане на автономия на Македония. Замисълът на македонците е хубав, но с този комитет българските власти целят друго. Много честни македонци влизат в комитета, като Я. Сандански, Н. Русински, Тр. Китанчев и др., но разбирайки чий оръдие е той го напускат. След “Мелнишкото въстание Трайко Китанчев разбрал, че княз Фердинанд използва доброто име и първичния автономически характер на македонските дружества, за свои династични цели. До тогава той подкрепял княза, но като видял подлите намерения на двореца, преживял такива душевни вълнения, че умира от разрив на сърцето … едва 37 годишен” [Делирадев, Павел. Яне Сандански. София, 1946, с.9]. След смъртта на свидния македонски патриот, с помощта на свои оръдия княз Фердинанд заграбва Македонския комитет, който е наречен “Върховен”. Те продължават да спекулират с паметта на Трайко Китанчев и да се представят за негови последователи. По-нататък Македонският върховен комитет (МВК) в София, само в името си има нещо македонско, иначе служи на официалната българска политика и играе пагубна роля за македонските национални интереси. За престижа му сред македонците може да се съди от факта, че даже неговите днешни последователи в България - ВМРО-СМД - се срамуват да се нарекат с неговото име. Чрез Върховния комитет българското правителство иска да подчини Македонското национално-освободително движение на своите цели. Върховистите започнали да привличат неустойчиви елементи от Вътрешната организация на своя страна. За Върховния комитет Д. Хаджидимов пише: “Още от първите месеци на своето съществуване той предприе действия против Организацията отвън, а същевременно, Екзархията и търговските агентства засилиха своите действия отвътре... Цончев (български генерал, председател на Върховния комитет, б.м.) произведе във войводи и въоръжи чети на професионални убийци и разбойници като Дончо Златков, Стефо, Халю, осъдени на смърт, като Алексо Поройлията и др.”. [вж. статията на Хаджидимов “Две течения” в “Революционен лист” Х7 и Х8]. Дончо Златков искал да бъде приет във Вътрешната организация, но поради разбойнически прояви, му отказали. Това се използва от върховистите и той става върховистки войвода в Източна Македония. Ще дадем примери за ролята на Върховния комитет като оръдие в ръцете на българските власти. През 1894 г. Българският екзарх в Цариград поискал от турското правителство разрешение да образува Синод при Екзархията. Турското правителство отказало. Българското правителство поискало от Турция берати за владици в Македония. Пак било отказано. Българското правителство увеличило исканията: на 8 юни 1895 г. подало нота, с която вече искало изпълнението на чл. 23 от Берлинския договор. Султанът казал, че един васал няма правото да отправя ноти до своя суверен. През тази година Високата порта трябвало да разгледа “князуването” на своя васал княз Фердинанд и да одобри по-нататъшното му оставане на българския престол. За Фердинанд това е унизителна процедура и той иска да упражни натиск върху Портата за премахването й. Министър Начович предупредил турското правителство, че ако не бъдат изпълнени българските искания в Македония ще има вълнения. Исканията не били изпълнени и последвало “Мелнишкото въстание”. Турците отстъпили. Дали берати за български владици. Както казва Сандански в спомените си: “ от въстанието през 1895 г. се възползва само князът, а именно, че го признаха”. Фердинанд станал “постоянен княз на България”. Министърът му на външните работи - Стоилов, “прави изявление, че в царството на Султана цари ред и появилите се там са нехранимайковци и бандити”. За това е награден от Султана с медалите: ”Султание” и “Меджидие” [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”, с.217]. Българското правителство повече не се интересувало от “Мелнишкото въстание”. Тайно се разбрали с турците и българо-турската граница била затворена. Турците могли да колят македонците на рахат.
bitushanec	Както казва Сандански в спомените си: “ от въстанието през 1895 г. се възползва само князът, а именно, че го признаха”. Фердинанд станал “постоянен княз на България”. Министърът му на външните работи - Стоилов, “прави изявление, че в царството на Султана цари ред и появилите се там са нехранимайковци и бандити”. За това е награден от Султана с медалите: ”Султание” и “Меджидие” [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”, с.217]. Българското правителство повече не се интересувало от “Мелнишкото въстание”. Тайно се разбрали с турците и българо-турската граница била затворена. Турците могли да колят македонците на рахат. BUGARITE SAKALE MAKEDONSKITE VOSTANIJA DA NE USPEJAT ZA MAKEDONCITE DA BIDAT SAVISNI OD BUGARIJA, KOJA ETE KE GI "SPASI" OD ZLITE TURCI....
bitushanec	ВМРО виждала голямата опасност от страна на върховистите и навреме започнала борба с тях. Но борбата е трудна. Върховистите имали подкрепата, включително финансова, на българското правителство. Те събирали около себе си доста интелигенти и офицери, включително и много синове на Македония. Умело манипулирали с лозунги за “освобождение на Македония”, “обединение на българското племе”, за “освобождение на брата-роб” и много българи и македонци се хващали на тези въдици. И българи са разбирали добре същността на върховизма. Павел Делирадев казва: “този фатален за българския и македонския народ “Върховен комитет”. Дейците на ВМРО се стараели да посрещат идващите от България върховистки чети и със средствата на убеждението да ги отклоняват от пагубния и за тях и за Македонското освободително движение път. Особено активен е Яне Сандански. Той в началото като неопитен македонски патриот се поддава на върховистките внушения и на два пъти влиза в Македония (1895 и 1897 г.) с върховистки чети. Вижда резултатите. Безсмислени кървави погроми над мирното македонско население, а четниците се връщат в България на топло. След тях тръгват нещастни бежанци, прокудени от родните огнища. Сандански пише в спомените си: “Тогава се зарекох, че докато не разбера как стои делото, има ли организация вътре и пр., никому няма да ставам оръдие...” [Милетич, Л. Дамян Груев. Яне Сандански. Спомени. София, Държавно военно издателство, 1972, с.74]. По-късно Яне се запознава с дейци на Вътрашната организация и се включва в нейните редове. Гоце Делчев му предлага да остане в Източна Македония, неговия роден край. Тук Сандански заработва с жар. Доизгражда и затяга редиците на Организацията. Той работи активно не само със славофонните македонци, привлича в редовете на ВМОРО и другите етнически съставки на македонския народ. През юли 1902 г. свиква на събрание власите от селата Божово, Шатрите и Лопово и ги запознава с целите и борбите на Вътрешната организация. Измежду тях той спечелва верни хора, които предано ще служат на освободителното дело. В няколко села ръководители стават власи [Атанасов, Юрдан. Яне Сандански. София, Издателство на БКП, 1966, с.63].
bitushanec	BUGARITE NEPRIJATELI NA VMRO: За отношението но Г. Делчев към Върховния комитет можем да съдим от думите му: “докато моето рамо крепи пушка, Македония ще е недостъпна за български офицер”. [вж. Хаджидимов, “Две течения”, “Революционен лист”, Х 7 и 8]. Заради тази си позиция Гоце е ненавиждан от върховистите. Ген. Цончев свързва Халю (убиецът на Ст. Стамболов) с Дилбер Иванчо, войвода изгонен от Вътрешната организация, и ги натоварва да убият Гоце Делчев. Заговорниците събират чета от тридесет души и я изпращат в Македония. Търсят Делчев в Струмишко, но се натъкват на организираната сила на народа. Както пише А. Динев [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”, с.127-128]: “Македонците ги гониха до границата”. Като виждат, че Върховния комитет не постига реален ефект, противниците на македонското национално-освободително движение в България решават да създадат контра организация вътре в Македония. През 1897 г. те основават “Благодетелно братство”, като контракомитет на Вътрешната организация. “Основатели и ръководители на братството са Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Христо Тенчев, Антон п. Стоилов - учители, Йосиф Кондов - банкер, Самарджиев - книжар, Делчо Колушев - чиновник в българското консулство и други от тази категория” [Кьосев, Дино. История на македонското национално революционно движение. София, Издателство на националния съвет на ОФ, 1954, с.201]. По-късно тази организация се преименува в “Революционно братство”. “Гарванов сам признава в своите спомни, че неговите хора били в постоянна връзка с върховистите, разпространявали върховистки пропагандни материали”. “Братството” решило да убие Даме Груев, Пере Тошев, Иван х. Николов и др.”. В омразата си към вътрешните дейци те стигнали до там, че планирали убийството и на такъв верен на българските интереси човек, като Хр. Матов. Това признал сам Гарванов пред Матов [Матов, Христо, За своята революционна дейност. Лични бележки. 1928, с.16]. Читателю обърнете внимание на тези факти, защото години по-късно врагове на Македония ще пишат, че начало на убийствата между македонските дейци поставил Яне Сандански.
bitushanec	BUGARITE, GRCITE I SRBITE NAJGOLEMI NEPRIJATELI NA MAKEDOSKATA NACIJA Върховният комитет донесе и друга голяма беда на Македония. Виждайки българския пример гърците и сърбите също създават аналогични комитети. В своите спомени А. Мазаракися пише, че в отговор на българските действия в Македония, млади офицери образуват в Атина в края на 19 в. секретно сдружение “Етники етерия”, за да брани своите сънарадници от българските банди [Mazarakis-Ainian, A. Memoares. Institute for Balkan Studies, Tessaloniki, 1979, с.20]. През 1902 г. в Белград е създаден “Главни отбор четничке организациjе”, аналог на Македонския върховен комитет в София. Гръцките и сръбски организации също започват да набират македонци-бежанци и да формират чети и ги изпращат в Македония. В прогръцките и просръбски чети има също така гръцки и сръбски офицери. Някои от тях са гърци и сърби, а други са синове на македонската земя.
noname	quote: Originally posted by bitushanec GEORGI RADULE, PROF. PO ISTORIJA NA SOFISKIOT UNIVERZITET.... ?? No comment
Divider	Dumb tatar!! -------------------------------------------------------------------------------- World Map - Map of Europe - Bulgaria -------------------------------------------------------------------------------- Bulgarian is the official language in Bulgaria and it is spoken by 8.5 million people. Bulgarian has two main dialects. The eastern dialect is used as the literary language. Bulgaria was ruled under the Ottoman Empire for 500 years until 1878. Bulgarian survived in the countryside while the language was heavily influenced by the Turks, Macedonians, and Romanies (Gypsies) in the cities. The language situation in Bulgaria is rather complicated. About one million people in Bulgaria speak Turkish. At present, the Macedonians are spread out over Yugoslavia, Greece, and Bulgaria. About 250,000 Macedonians live in Bulgaria, and speak Macedonian. It is used only as a spoken language. It is similar to Bulgarian. The language of the Romanies is called Romani, and is used only as a spoken language. There are large amounts of loanwords in Bulgarian especially from Turkish and Greek. People try to avoid using them when writing, but they survive in the spoken language. The vocabulary is also influenced by Russian. Also: ...The Bulgars were an ancient people with a disputed land of origin. Some say they are from the Volga region in today's Ukraine and Russia, while others claim that they originated from somewhere in central Asia around the Pamir. The Bulgars eventually emigrated to today's south-eastern Ukraine. In 632, Han Kubrat united the Bulgars and formed a confederation of tribes, known as Great Bulgaria, or Bulgaria Magna, with a capital at the ancient city of Fanagoria. When Great Bulgaria broke up after the death of Han Kubrat, his sons took their own tribes and travelled elsewhere. Han Asparuh and his followers migrated into the Balkans, where they merged with the local Slavic, Thracian inhabitants. Eventually they were overrun by the native Macedonians and driven into enclaves on the shores of the Black Sea...
klamer	quote: Originally posted by Divider Dumb tatar!! -------------------------------------------------------------------------------- World Map - Map of Europe - Bulgaria -------------------------------------------------------------------------------- Bulgarian is the official language in Bulgaria and it is spoken by 8.5 million people. Bulgarian has two main dialects. The eastern dialect is used as the literary language. Bulgaria was ruled under the Ottoman Empire for 500 years until 1878. Bulgarian survived in the countryside while the language was heavily influenced by the Turks, Macedonians, and Romanies (Gypsies) in the cities. The language situation in Bulgaria is rather complicated. About one million people in Bulgaria speak Turkish. At present, the Macedonians are spread out over Yugoslavia, Greece, and Bulgaria. About 250,000 Macedonians live in Bulgaria, and speak Macedonian. It is used only as a spoken language. It is similar to Bulgarian. The language of the Romanies is called Romani, and is used only as a spoken language. There are large amounts of loanwords in Bulgarian especially from Turkish and Greek. People try to avoid using them when writing, but they survive in the spoken language. The vocabulary is also influenced by Russian. Also: ...The Bulgars were an ancient people with a disputed land of origin. Some say they are from the Volga region in today's Ukraine and Russia, while others claim that they originated from somewhere in central Asia around the Pamir. The Bulgars eventually emigrated to today's south-eastern Ukraine. In 632, Han Kubrat united the Bulgars and formed a confederation of tribes, known as Great Bulgaria, or Bulgaria Magna, with a capital at the ancient city of Fanagoria. When Great Bulgaria broke up after the death of Han Kubrat, his sons took their own tribes and travelled elsewhere. Han Asparuh and his followers migrated into the Balkans, where they merged with the local Slavic, Thracian inhabitants. Eventually they were overrun by the native Macedonians and driven into enclaves on the shores of the Black Sea... Some jokes : 8.5 million people :) Why not 9.5 :)) About one million people in Bulgaria speak Turkish. :) Aboout 6 millions studied english, german or french in high scool :)) About 250,000 Macedonians live in Bulgaria :) We are at least 500,000 IMHO :) from the Volga region in today's Ukraine :) No comment :) Some facts : http://www.cia.gov/cia/publications/factbook/geos/bu.html
Divider	Seljo, sakas link? Choke yourself: http://www.ling.gu.se/projekt/sprakfrageladan/english/varldskarta/eng-bul.html BTW read the red ones only: Bulgaria Back to the map of Europe Bulgarian is the official language in Bulgaria and it is spoken by 8.5 million people. Bulgarian has two main dialects. The eastern dialect is used as the literary language. Bulgaria was ruled under the Ottoman Empire for 500 years until 1878. Bulgarian survived in the countryside while the language was heavily influenced by the Turks, Macedonians, and Romanies (Gypsies) in the cities. The language situation in Bulgaria is rather complicated. About one million people in Bulgaria speak Turkish. At present, the Macedonians are spread out over Yugoslavia, Greece, and Bulgaria. About 250,000 Macedonians live in Bulgaria, and speak Macedonian. It is used only as a spoken language. It is similar to Bulgarian. The language of the Romanies is called Romani, and is used only as a spoken language. There are large amounts of loanwords in Bulgarian especially from Turkish and Greek. People try to avoid using them when writing, but they survive in the spoken language. The vocabulary is also influenced by Russian.
Divider	Shapshal tatarski!!
noname	quote: Originally posted by Divider Seljo, sakas link? Choke yourself: http://www.ling.gu.se/projekt/sprakfrageladan/english/varldskarta/eng-bul.html BTW read the red ones only: Bulgaria Back to the map of Europe Bulgarian is the official language in Bulgaria and it is spoken by 8.5 million people. Bulgarian has two main dialects. The eastern dialect is used as the literary language. Bulgaria was ruled under the Ottoman Empire for 500 years until 1878. Bulgarian survived in the countryside while the language was heavily influenced by the Turks, Macedonians, and Romanies (Gypsies) in the cities. The language situation in Bulgaria is rather complicated. About one million people in Bulgaria speak Turkish. At present, the Macedonians are spread out over Yugoslavia, Greece, and Bulgaria. About 250,000 Macedonians live in Bulgaria, and speak Macedonian. It is used only as a spoken language. It is similar to Bulgarian. The language of the Romanies is called Romani, and is used only as a spoken language. There are large amounts of loanwords in Bulgarian especially from Turkish and Greek. People try to avoid using them when writing, but they survive in the spoken language. The vocabulary is also influenced by Russian. The "importance" of Your esteemed link has been acknowledged!
Divider	Senkyo dumbass! As I said, read it and weep.
Divider	Okupatore, ne te biva ni za po riba kako blinker!! Citaj smrdo: The Balkan Wars changed the situation somewhat, but did not bring freedom to the Macedonians, who had fought in them. On September 12, 1912, the Serbian army liberated Skopje from the Turks, but the town, along with most of Macedonia, was kept under Serbian rule. Then came World War I (1914- 1918) and Skopje was taken by the Bulgarians who continued the policy of the Exarchate, but with a still heavier hand. In 1918, Skopje was recaptured by the Serbian army, becoming the capital of Southern Serbia and the headquarters of the ban (governor or viceroy) of the Vardar Banovina (military district). On April 8, 1941, Skopje again changed hands: the German occupying troops entered the town which they had heavily bombed only two days earlier. But the Nazis did not stay long. They handed over Skopje, and most of Macedonia to fascist Bulgaria. Now, Skopje was under Bulgarian-fascist occupation. It became the headquarters for the Command of the Bulgarian Occupying Army, the District Police, and the Civil Commissariat for the whole of Macedonia. The Bulgarian occupation cut off road traffic and the town lost its importance as a crossroads in the Balkans. Its economy stagnated. But, the Macedonian people did not accept the Bulgarian fascist occupation, and they rose up in resistance. The national liberation movement spread and Skopje became a major center of underground activity. It was from here that the political leadership of Macedonia (the Communist Party of Macedonia), oversaw the resistance movement throughout Macedonia itself. In August 1941 the first partisan detachment in Macedonia was formed in Skopje. Even before that, the young people of Skopje had carried out several successful acts of sabotage at Skopje's airport, at the Raduљa chrome mines and the locomotive repair shop, and had assassinated a number of traitors and collaborators of the occupiers. Skopje grew into a major stronghold of resistance and the fascist occupiers began taking their revenge. A number of prominent revolutionaries, such as national heroes Straљo Pindћur, Orce Nikolov, Mirиe Acev and Cveten Dimov were killed in Skopje's jails; Kuzman Josifovski Pitu was killed on his way to a clandestine meeting; leaders of the National Liberation Movement in Macedonia and national heroes were shot dead. After days of street fighting against German forces, units of the National Liberation Army of Macedonia finally liberated Skopje on November 13, 1944.